ЗАЩО ДЕЦАТА ТРЯБВА ДА ПОЕМАТ ОТГОВОРНОСТИ?

Живеем във време на свръхамбициозни родители и прекалено разглезени деца. Ако и вие, като осъзнат родител, си задавате въпроса как да не превърнете детето си в бъдещо „мамино синче“ или в „принцесата на татко“, то отговорът е прост – чрез възлагане на отговорности.
Защо е важно да научите децата си да поемат отговорност?

Поемането на отговорност има преди всичко възпитателен ефект. Разбира се, вие сами можете да почиствате детската стая и със сигурност ще го направите по-бързо и по-качествено от своето дете, но целта на възлагането на задачи и отговорности далеч не се отнася само до това. Възлагайки на децата си отговорности, вие ги учите на поне няколко важни житейски урока:

Учите ги да изпитат удоволствие от работата и от постигането на цели.Естествено, първоначално децата ще се противят на това, че биват натоварвани с отговорности, но плодът на всичките ви усилия в тази насока си струва да се чака да узрее не една и две години. Ако успеете да превърнете изпълнението на възложените задачи в игра, в която детето да се включва с удоволствие, то гарантирано след години ще имате срещу себе си наистина трудолюбив и отговорен възрастен.

Причинно-следствената връзка, ясната логика и последствията. Когато децата взимат едно или друго решение и понасят последствията от него, те много бързо научават, че нещата в живота имат причинно-следствена връзка. По този начин, след време, те ще взимат решенията на база собствените си знания все по-уверено, а всички знаем, че подобен опит е по-ценен от хиляди съвети.

Повишаване на увереността и самооценката. Децата не бива да бъдат подценявани и към тях трябва да се проявява истинско търпение, особено що се отнася усвояването на нови дейности. Ако дадете поле за изява на своето дете, то ежедневно ще придобива все по-голяма увереност и ще повишава самооценката си, което му гарантира успехи в живота и в бъдеще.

И макар възлагането на отговорности да ви се струва „упражнение“ за поотраснали вече деца, истината е, че целенасочени действия в тази насока може да започнете от най-ранна детска възраст.

Приучаване към отговорности – конкретни идеи

Предоставянето на избор е една от най-ранните форми на възпитаване на отговорност у децата. На най-малките давайте да правят избор по отношение на съвсем елементарни и не толкова значими ежедневни дейности, като например решението за следобедната закуска или дрехите за излизане. Нека децата бъдат наясно, че веднъж взели решение, трябва да понесат последствията от това, а това включва и позитивите и негативите от него.

В момента, в който децата поотраснат и се усвоили успешно поне едно-две домашни задължения (това обикновено се случва във възрастта след 3 години), е напълно възможно да им бъде прехвърлена отговорността за някое от тях – например поливането на цветето в детската стая. Естествено, трудно е на тази възраст да очакваме от детето само да се сеща да го прави редовно и винаги, когато е необходимо, но с малко помощ и подсещане от страна на възрастните, успешно се полагат основите на отговорността. В този период от детското развитие е най-важно търпението. Затова, по-добре предвидете малко повече време за изпълнение на възложените на детето задачи, но пък нека то се справи с тях само, за да натрупа опит, да се научи да се справя само с възникналите усложнения и предизвикателства и така да повиши самооценката си и не на последно място – удоволствието от работата.

Със започване на училище идва нова ера в поемането на отговорности – тази за домашните, за добре научените уроци, за приготвянето на чантата и дори за джобните пари. Добра идея е да давате на децата си джобните пари за цяла седмица, като оставяте на тях решението за това кога и как да ги похарчат или спестят. Вече може да стоите настрана от изкушението постоянно да напомняте на детето си, че трябва да си напише домашните или да си научи уроците. Няма да е никак фатално, ако то се появи веднъж или два пъти в училище с ненаписано домашно, но пък уроците, които ще получи в подобна ситуация, вие не можете да му преподадете и със стотици повтаряния и натяквания.

Децата могат в различна степен да:

Подреждат дрехите и книгите, играчките си;
Готвят с нас и помагат в сервирането
Изхвърлят боклука
Мият и подреждат чиниите
Помагат в чистенето, да поливат цветята

Трудно могат да се дадат готови рецепти за възпитаване в отговорност. Затова основна роля имат родителите, които наблюдавайки и познавайки децата си, да им възлагат отговорности, съобразени с тяхното развитие, нагласа и умения. Но по-важното е родителите да се въздържат от често неосъзнатото свръхпокровителство върху децата им. Не бива да забравяме, че всичко изброено до тук, трябва да се случва премерено и без насилие, защото в противен случай рискуваме да стигнем до някоя от по-лошите крайности – свръхотговорни деца или деца, които бойкотират с непослушание свръхнатоварващите ги родители.

Каквото и да си говорим за възпитанието и отговорностите, със сигурност е добре да си припомняме по-често, че децата ни не са наша проекция и са абсолютно самостоятелни малки индивиди. Затова, следващия път, когато за пореден път се хванете в свръхобгрижващо родителско поведение, помислете, дали не отнемате на децата си от онова толкова важно човешко качество – отговорността.

 

Източник: hera.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *