Защо трябва да даваме на децата това, от което се нуждаят, а не това, което искат?

Защо трябва да даваме на децата това, от което се нуждаят, а не това, което искат?

 

Децата често ни „лазят по нервите“ и да ни „изкарват извън кожата“. В подобни ситуации ние обикновено прибягваме до три метода на въздействие, с които целим да овладеем положението:  съгласяваме се с това, за което настояват, преговаряме с тях или ги наказваме, без много да се церемоним.

Тези три подхода не винаги дават желания резултат и в повечето случаи децата продължават да настояват на своето, да капризничат и дори да стигат до истерии, в които са готови да обиждат, да удрят и да се държат, меко казано, отвратително.

Какво да правим въпреки това?

Трите споменати тактики са стандартни в търсенето на положителен ефект и имат за цел да възстановят нарушената комуникация с детето.

Да се съгласим, да капитулираме

Не всяка битка си струва хвърлените в нея усилия, затова капитулацията понякога е добър избор за решаване даден конфликт. Дори само, заради тишината у дома, си заслужава да се примирим с някой каприз. Когато се съгласяваме с децата си обаче, трябва да внимаваме това да не се превръща в обичайна практика.

Да преговаряме

Всички деца капризничат в определени моменти от развитието си. Като родители ние трябва да проявяваме разбиране, да отделяме време за разговори, за обсъждания.
Естествено, не можем винаги да разберем детската гледна точка, но можем да проявим разбираме и да се опитаме да приемем, че детето ни има право и на това.

Да преговаряме с децата е на-ефективния начин за комуникация с тях в конфликтни ситуации. Търсенето на общ език, признаването на правото на детето и т.н., може да допринесе за разбирателство и спокойствие за всички. За съжаление, не винаги.

Защото подобни преговори могат да са предпоставка за нови конфликти, тъй като децата могат да решат, че могат да преговарят с нас  за всичко, което им хрумне, дори тяхното собствено поведение и дисциплина. В подобни моменти, вместо да свърши нещо полезно за себе си, детето може да реши, че може да извлече ползи за себе си.

Например:

–         Да поиска и да получи награда, затова, че ще си легне навреме.

–         Да очаква награда, ако си напише само домашното.

–         Да поиска пари за отлични оценки.

Доброто поведение никога не трябва да се основава на пазарлъци.

Да накажем

Когато детето провокира конфликт, няма как да останем безразлични, но и грешно би било да отвърнем с агресия. Защото по природа, няма родител, който би тормозил съзнателно детето си. Изисква се обаче огромно усилие и самоконтрол, за да останем непоклатими пред вечните детски капризи. Ако загубим контрол върху ситуацията и поведението си, ако се развикаме или приложим някакво наказание, това рано или късно ще доведе до установяване на взаимоотношения, подвластни на неуважение и насилие. Родителите, които установяват мнението си чрез силови методи и наказания, са губеща страна, защото в дадената ситуация само едната страна е удовлетворена.

Децата, които постоянно са наказвани, изграждат бариери в отношенията си с другите, презират ги и изпитват неудовлетворение от всичко.

Често наказваните деца се държат предизвикателно, противопоставят се непрекъснато, спорят. Тяхното разочарование може да прерасне в депресия и постоянно чувство за тревожност, такива деца започват да спорят още по-често и още по-ожесточено, дори съзнателно търсят конфликти с околните.

Ето защо тези три метода за справяне с конфликтни ситуации с децата не работят в полза на родителите. Те не са в полза и на децата.

Да, биха могли да са някакво временно решение, но се отнасят към симптомите на явлението, без да имат отношение към изкореняване на причините за възникването им.

Това, което можем да направим срещу конфликтите и ситуациите, в които децата открито ни изнудват, е следното:

Да се опитаме да понижим градуса на напрежението

В такива ситуации твърде често реагираме импулсивно и само допълнително подсилваме конфликтите. Започваме да крещим, да заплашваме и да наказваме, така увеличаваме напрежението и провокираме лошото поведение на детето. Много е важно да останем спокойни и да запазим лидерската си позиция. В никакъв случай не бива да драматизираме.

Ако конфликтът продължава да нараства, най-добре на напуснем полесражението,  да излезем от стаята и да си дадем време за почивка от ситуацията. Когато децата са в състояние на някаква неудовлетвореност или раздразнение, не можем да разговаряме с тях смислено. Всеки опит влошава положението още повече.

Дори най-краткият миг на тишина ще ни помогне да съберем мислите си и да възстановим равновесието си. Това е валидно и за децата.

Потвърждение на чувствата

Това действие винаги е печелившо. Можем да използваме фрази като:

– Разбирам, че си разстроен/а. Аз също.

– Виждам, че си разстроен/а, нека помисля малко, вероятно ще намеря решение.

– Хайде да хапнем първо, на сит стомах ще намерим по-доброто решение.

Повечето деца реагират положително и се успокояват доста бързо след подобен подход.

Когато настъпи успокоение е добре да потърсим отговори на следните въпроси:

–         Какво предизвиква подобно поведение в детето ми?

–         Дали не е уморено или гладно?

–         Може би се чувства лишено от внимание?

–         Или е просто един ужасен ден за всички?

–         Може би е прекарало много време пред компютъра/телевизора?

Подобно поведение в детето винаги е резултат от външно влияние. Затова е важно да му помогнем да разбере себе си и да потвърди чувствата си.

– Разбирам, че си ядосан/а. Прав/а си.

– Ти си обиден/а и разгневен/а от мен, защото не ти дадох това, което искаш и те разбирам, но постарай се да ме разбереш и ти.

– Вместо да си крещим, да опитаме да си изясним, защо сме толкова ядосани всички.

Добре би било да насърчаваме по-зряла комуникация с децата си и да помним, че трябва да им даваме това, от което се нуждаят, а не това, което искат. Ефективната комуникация в моментите, в които разочарованието взема превес над здравия разум, е по-важна от всичко останало.

Преговорите, капитулацията или наказанията само подхранват надеждата в детето, че то може да получи онова, което е решило, че трябва да получи.

Как да покажем, че не толерираме лошото поведение и че този подход в поведението на детето няма да проработи?

Най-добре е това са стане в разговор със спокоен тон.

–         Няма да говора с теб, докато не се успокоиш.

–         Начинът по който се държиш, няма да доведе до нищо добро.

–         Мисля, че си достатъчност умен/умна, за да знаеш как трябва да се държиш.

Насърчаване на доброто поведение:

–         Детето не бива да разбира, че може да ни манипулира.

–         След като ситуацията се успокои, най-добре да всеки да остане сам поне за един кратък момент.

–         Да останем спокойни е много важно, да проявим недоволство или по-лошо – агресия, би било пагубно.

–         Хубаво е да похвалим детето, ако то успее да се успокои.

Можем да използваме следните фрази:

–         Харесва ми, че сега си говорим спокойно.

–         Знам, че ти е трудно, но е важно, че в края на краищата се успокои.

–         Ти постигна нещо трудно, това показва, че растеш, че вече си голям/а.

Подобен подход предоставя реалната възможност детето да се успокои и да му помогне да разбере, че разговорите, комуникацията с другите е много по-добрия начин за постигане на целите, отколкото проявите на агресия и тръшкането.

Източник:http://purvite7.bg/zashho-tryabva-da-davame-na-detsata-tova-ot-koeto-se-nuzhdayat-a-ne-tova-koeto-iskat/

 

Защо е важно да коригираме поведението, а не емоциите при децата

Децата притежават вроден артистичен талант. Те по природа са прекалено драматични, а емоциите им често ни се струват нерационални и несъвместими с дадена ситуация. Децата възприемат света по начин, който може да се харесва единствено на тях, да усещат каквото си искат и да изразяват емоциите си както пожелаят. Това съвсем не означава, че те имат правото да се държат неуважително или лошо към заобикалящите ги.

Децата са част от обществото и за да се чувстват добре в него, те трябва да бъдат научени да спазват някои основни правила, за да не накърняват чувствата, емоциите и физическата неприкосновеност на околните. Социално отговорното поведение се възпитава от ранното детство от родителите, у дома.  Успоредно с това децата трябва да са наясно, че имат право да изразяват своите чувства, да показват кога са ядосани, тъжни, уплашени, развълнувани и т.н., така че, всяко чувство да бъде преживяно и осъзнато.

Напълно погрешно е да се стремим да държим детето далеч от негативни емоции. Ако едно дете смята, че „не бива да е тъжно“, то ще прави всичко по силите си, за да избегне скръбта, но това няма да му помогне да се чувства по-добре. Това не е здравословно, защото всъщност скръбта е лечебен процес.

По същите причини децата, на които се внушава, че не трябва да изразяват емоциите си, особено, ако те са негативни, може да изпаднат в изолация, да отказват да говорят за себе си и за чувствата си. В действителност гневът не е толкова лош, колкото славата му. Ако той не съществуваше, никой от нас не би могъл да се справи с някои от емоциите си, независимо дали това е здравословен или нездравословен избор.

Целта не е да променяме или възпираме емоциите на децата, а да коригираме поведението, породени от тях.

Това може да бъде лесно постигнато, ако казваме неща като тези:

  1. Не драматизирай.
  2. Не се ядосвай за дребни неща.
  3. Спри да плачеш и ще ти дам това, за което плачеш.
  4. Не се дръж като бебе.
  5. Как може да се притесняваш за толкова глупаво нещо.

Как да разграничим емоцията от поведението?

На първо място е нужно да се научим да разграничаваме това какво прави детето, от това как то се чувства.

Например:
Гневът е емоция, удрянето е поведение.

Тъгата е чувство, ревът с глас поведение.

Невъзможно е да убедим детето, че не трябва да има усещания, но е добре да му покажем как да се справя с неприятните емоции.

Например: Ако покажем на детето, че да усеща гняв е нормално, задължително трябва да продължим и да го научим, че хвърлянето на играчки и удрянето с юмручета от гняв не е здравословно.

Често много от нас смятат, че възпитаването на психически силно и стабилно дете е свързано с това то да бъде отгледано като недостатъчно толерантен човек. Това е много погрешно схващане.  На практика психически стабилните деца са онези деца, които разпознават различните емоции и умеят да изберат здравословните начини да се справят с чувствата си, без да застрашават околните.

Децата са много по-устойчиви от възрастните, те без никакви затруднения могат да се справят с отрицателните емоции, неприятните чувства и тревожността.

Когато децата са уверени, те без страх и колебание могат да се изправят пред страховете си и без колебание ще търсят и намират начини да ги преодоляват. Ако обаче оставим детето да мисли, че самата тревожност е нещо лошо, то много вероятно да продължи да прави неща, които само ще го принудят да се чувства още по-тревожно.

Децата трябва да са наясно, че отрицателните емоции са част от живота на и освновен урок, който трябва да научат е, че понякога се налага да се държиш точно обратното на това, което чувстваш.

Например:
Възрастните понякога се чувстват тъжни, но въпреки това отиват на работа.

Децата трябва да разбират, че всеки е принуден понякога да направи или да не направи нещо и често този избор няма нищо общо с емоциите и чувствата.

Да научим детето  да управлява емоциите си е безценно.

Когато научим детето, че емоциите му са нормална реакция на мозъчната дейност и че всичко е наред, то е много вероятно само да намери социално подходящ начин да се справи с тях, а поведението ще се коригира от само себе си.

Как да помогнем на детето да добие представа за чувствата си: 

Обазначаване на емоциите.

Детето може и е добре да бъде научено да назовава чувствата си. По този начин то ще може и да ги развива.

Например: „Виждам, че се чувстваш истински разочарован, че днес няма да излезем в парка.“

Здравословното умение за справяне с тази ситуация е да внушим на детето, че то може да се справи с дискомфорта от това по положителен начин.

Всяко дете трябва да е наясно,че тъгата не пречи на рисуването, както и гневът на играта навън. Именно в това се състои и смисълът на контролът върху чувствата. Ако едно дете е в лошо настроение, то трябва да чуе от нас, че има избор. Единият е да остане в лошо настроение и в стаята си или да промени настроението си към добро и да поиграе навън.

Ако едно дете се държи неподходящо, то задължително трябва да разбере, че от това ще има последици. Ако по-голямото дете в семейството счупи играчката на брат си, защото е ядосано, то трябва да е наясно, че поведението му няма как да остане незабелязано. В подобни моменти трябва ясно да покажем на детето, че трябва да бъде наказано, но не заради онова, което изпитва, а заради онова, което чувствата му го карат на прави.

Емоциите не бива да оправдават  действията. Ако детето ни каже, че не е в състояние да си напише домашното, защото е разстроено или тъжно, това не е повод да отменим или отложим писането на домашното. Това е пътят, по който да покажем на детето, че то е отговорно за поведението си.

В никакъв случай не бива да позволяваме поведение основано на чувствата.

Разбира се, има случаи, в които са допустими изключения, когато са налице извънредни ситуации в семейството.

 

Източник: http://purvite7.bg/zashho-e-vazhno-da-korigirame-povedenieto-a-ne-emotsiite-pri-detsata/

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *